Докъде стигна здравната реформа?

На 16 юни, след дълги дебати, Парламентът прие на второ четене част от предложените от министър Москов промени в Закона за здравното осигуряване. Основните моменти в поправката са следните:

• НЗОК ще раздели здравните пакети на два – основен и допълнителен, като в основния ще влизат социално-значими тежки заболявания, за които ще бъде предназначена по-значителната част от наличния финансов ресурс. В допълнителния пакет ще влизат заболявания, чието лечение търпи отлагане, като за тях ще има листа на чакащи или пациентът ще заплаща със собствени средства лечението.
• За възстановяване на здравноосигурителни права ще бъде необходимо да се заплатят невнесените здравни вноски за последните 5 години, а не за последните 3, както досега.
• Държавата ще започне да увеличава осигурителните вноски за лицата, които осигурява (деца, студенти, пенсионери, социално слаби) с по 5% всяка година, като до 2026 г. вноската трябва да стане 100% от минималната такава (сега е 50%).
• Предвижда се създаване на система за приемане на „оплаквания“ на пациенти, която ще има за цел да контролира качеството в лечебните заведения, с които НЗОК има договор.

Бяха отхвърлени:

• Предложението за поправка, която да изисква от фармацевтичните компании да връщат парите, заплатени от държавата за лекарства, които са били с призната неефективност. Наблюдава се и желание на МЗ да „принуди“ фармацевтичните компании да предоставят лекарства задължително с отстъпка. Подобни антипазарни прийоми никога не водят до нищо добро. Показателен беше появилият се дефицит на ваксини и нуждата Турция да ни дари около 100 000 бройки, защото министърът не може да приеме факта, че фармацевтичните компании работят с цел печалба, а не от алтруизъм.
• Предложението за „национализация“ на НЗОК чрез разрастване на надзорния съвет до 11 души, 6-ма от които да представляват държавата. Запазва се настоящият състав от 9 души – 4-ма представители на държавата, 1 на пациентската организация и по 2-ма от синдикатите и работодателите.

От тези промени става ясно, че отдавна чаканата реформа за пореден път се оказва „козметична“. Можем да видим защо, като разгледаме всяко от предложенията и промените поотделно.

Реформата: нулеви ефекти и негативи

Разделянето на здравните пакети е изключително контрапродуктивен ход. Решението на държавата еднолично да решава кои заболявания са социално значими и трябва да бъдат напълно реимбурсирани и кои не е класически пример за централно планиране и ирационално разпределение на ресурсите. Тепърва предстои да се определят заболяванията, влизащи в двата пакета, но както и да бъдат разпределени те, хората, чиито състояния попаднат в допълнителния пакет, ще бъдат силно ощетени.

До този момент тези, които плащаха по-ниски вноски, и тези, които плащаха по-високи, имаха право на една и съща услуга – това противоречи на всякаква нормална логика. Макар че социалистите обичат да казват, че здравето е право и трябва здравните услуги да са еднакви за всички, очевидно несправедливо е този, който плаща по-малко, да получава колкото този, който плаща повече. С настоящата промяна обаче може да се получи нелепата ситуация, при която този, който плаща по-малко, да получава още повече, а този, който плаща повече, да не получи нищо.

Нека илюстрираме с пример: Иван работи на минимална работна заплата, плаща по-ниски вноски, води нездравословен начин на живот и получава остър инфаркт на миокарда. Тъй като това заболяване най-вероятно ще бъде в основния пакет, той ще има право да получи скъпоструващо лечение (сърдечна катетеризация и стентиране) за над 3000 лв. Парите за това лечение, разбира се, идват от вноските на другите хора, включително на Георги.

Георги печели приблизително средна заплата, редовно си плаща вноските през последните 10 години, води здравословен начин на живот, но получава ингвинална херния. Да допуснем, че хернията не влиза в основния пакет (защото тя сама по себе си не крие опасност за живота, докато не настъпят усложнения, нито е социално значимо заболяване).

Реалният ефект от реформата е, че Георги, който за последните 10 години е внесъл над 7000 лв. в системата, ще може да получи полагащото му се лечение едва след период от между 40 и 60 дни. Със своите пари той е финансирал лечението на други хора, но, тъй като е имал лошия късмет да се разболее от болест, която не влиза в основния пакет, е принуден да финансира лечението си със собствени средства, „благодарение“ на солидарния модел.

Лицата и болестите от примера са измислени, но показват, че министерството все още не смята индивидуалния принцип в здравеопазването за водещ. Освен това д-р Москов демонстрира силно желание да елиминира „плащанията под масата“ и да направи така, че пациентите да не доплащат нищо (за основния пакет). Тази крайно лява позиция говори за неразбиране на ключовото правило, че най-ефективна е онази система, при която пациентът заплаща лечението от джоба си – така той ще бъде отговорен и критичен към предоставената му услуга и несправедливото преразпределение на ресурси ще намалее. За съжаление обаче властта продължава да се води по социалистическата максима: „От всекиго според възможностите, за всекиго според нуждите.“

Заплащането за 5 години назад като цяло няма да внесе чувствително подобрение в системата. Положителният момент тук е, че неосигурените лица, ще трябва да внасят значително по-голяма сума (около 2000 лв.), за да възстановят осигурителните си права, което може би ще намали частично дефицита на средства в Касата.[1]

Положително от финансова гледна точка ще бъде и мярката за увеличаване на вноските на държавата, но крайно недостатъчна. До момента те са в размер на половината от минималната осигурителна вноска – 16.80 лв. месечно. Постепенното увеличаване обаче изобщо няма да реши проблемите с недостига и лошото управление на средствата. Увеличението от 5% за следващата година ще увеличи бюджета на касата с не повече от 5 млн. лв., което е много малко (на фона на бюджета на НЗОК, възлизащ на над 4 млрд. лв.) и в никакъв случай няма да реши структурните проблеми или да доведе до наистина неотложните реформи в здравната сфера.

Системата за „оплакване“ е изключително неясно дефинирана – не се знае какви ще бъдат обективните критерии, как ще бъдат приемани и обработвани оплакванията и какви ще бъдат предприеманите мерки. Тази част от реформата все още е в сферата на „пожеланията“.

Идеята за неплащане за лекарства, изкарани от лекарствените списъци също е контрапродуктивна. Както е известно, централизираният контрол над лекарствата ограничава правото на избор на пациента и възможността да получи възможно най-доброто лечение. С особена сила важи това за трудно лечимите заболявания, като онкологичните, където е важно пациентът да има възможност да избере дори и експериментално лечение на базата на информирано съгласие, което въпреки рисковете, има потенциала да спаси живота му.

Отхвърлянето на „национализацията“ на НЗОК също е противоречиво. НЗОК е държавна монополна структура и формалното й преместване под контрола на друг административен отдел на централната власт няма да доведе до реално подобрение. Зад това предложение прозира силното желание на МЗ да концетрира по-голяма власт при себе си и еднолично да започне да отговаря за разпределението на ресурсите. „Борбата“ кой да контролира монопола във всички случаи ще бъде в ущърб на обикновения гражданин.

Като заключение можем да кажем – по никакъв начин не се предвижда демонополизация на Касата, либерализация на пазара и цялостна дерегулация на сектора, които са жизнено необходими и то в най-кратки срокове. Чисто формалната смяна на начина на упражнение на тотален държавен контрол няма да доведе до чувствително подобрение, като пазарните механизми продължават да липсват в дългосрочната стратегия. За част от предложенията (разделяне на пакетите) може да се очаква дори негативен ефект върху някои от редовните платци. Като цяло от МЗ дават противоречиви сигнали за бъдещите си планове – от една страна желание за по-силен контрол и регулации, от друга страна беше изразено намерение за приватизация на държавни болници (но без дерегулация на сектора). Така или иначе едно е ясно до този момент – истинските реформи се отлагат за неопределено време.

[1] Или, решавайки, че 2000 лв. е твърде висока цена за възстановяване на правата, хората просто ще откажат да плащат възстановяване на правата си изобщо и ще спестяват пари за случаите, при които ще им потрябва медицинска помощ. При този сценарий ефектът върху бюджета на НЗОК би бил нулев или пренебрежим.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!