Какво вещае здравната програма на правителството за 2017-2021 г.?

Настоящият текст представлява анализ на програмата на правителството в сферата на здравеопазването за периода 2017-2021 г., публикувана на 02.08.2017 г. на сайта на Министерски съвет тук.

Профилактика и превенция:

Свръхфинансирането на болничната помощ в страната създаде предпоставки за тежък лобизъм при оформянето на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Разходите за болнично лечение нарастват значително спрямо делегирания бюджет на болниците. По този начин се заформят диспропорции във финансирането на някои държавни болници. Българският лекарски съюз се застъпи твърдо за отпадането на болничните лимити, поради факта, че болниците са в постоянен дефицит в следствие на голям прилив на пациенти и това, че не могат да отказват лечение.

Инвестицията в превенция и профилактика е една от основните съставни части на финансовата дисциплина в здравеопазването.  В програмата си за периода 2017-2021 г. правителството смята да заложи на профилактиката и превенцията на заболяванията, като сериозно внимание ще бъде обърнато на незаразните хронични болести (НХБ). Към тези болести спадат социално-значимите заболявания като диабет, хипертония (високо кръвно налягане), ХОББ (хронично-обструктивна белодробна болест), неоплазми и др. Въпросът е дали правителството ще проведе тази политика в пълния ѝ обем и дали при добър резултат ще отреже от разходите за болнична помощ, от които Касата влиза в ежегоден преразход и нужда от актуализация на бюджета.

Ефективно потребяване на средствата за лекарства и демонополизация на НЗОК:

Финансовото стабилизиране на НЗОК включва стабилизиране на бюджета и ефективно потребяване на средствата за лекарства. Правителството смята да заложи на про-генеричната политика, която да оптимизира бюджета в полза на пациентите, а също така и да увеличи достъпа до лекарствени средства за най-уязвимите групи сред пациентите, а именно тези във финансово неравностойно положение. Подобна политика се провежда от години в едни от най-големите икономики на Европейския съюз (ЕС) – Великобритания, Германия и Холандия.

Демонополизацията на НЗОК от друга страна може да се окаже препъни-камък за управлението, поради естеството на осигурителната система и това, че и в момента съществува частично де-монополизирана система. Ако се пристъпва към подобен род действия, то трябва да се редуцира здравната вноска от сегашните 8%, която всеки внася в държавния бюджет за сметка на частните осигурителни компании. Само в този вид демонополизация би била реална.

Очакванията за реформа в сферата обаче са други – спекулира се, че правителството работи в посока на копиране на пенсионния модел, чрез създаване на втори задължителен частен стълб за здравно осигуряване или модел 8+2. Като тези 2% вноска да осигурят капитал за частните осигурителни дружества, с който да оперират. Подобна политика обаче не може да се нарече демонополизираща, понеже основният капитал отново ще е в НЗОК, а в сферата на частното осигуряване ще бъде създаден олигопол, който да е в полза само на някои играчи.

Развитие на електронно здравеопазване:

За електронно правителство, както и електронно здравеопазване се говори от години. Сметната палата излезе с негативен одитен доклад за състоянието на системата на електронно здравеопазване, който показа, че то е било в програмите на всяко едно от правителствата досега, а работата по създаването на Национален здравен портал, който да централизира цялата информация, касаеща здравното осигуряване в България е на кота нула. Отделните информационни системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява. До момента са били пропуснати (не са били усвоени) 20 млн. лева по европейски програми, заради лошата администрация на европейските проекти от страна на националните здравни институции в т.ч. Министерството на здравеопазването и Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Ако правителството спази своето обещание и пристъпи към създаването на електронна система на здравеопазването, това би било път към решаването на проблеми като: достъп до статистически данни, достъпа до информация за здравни услуги, достъпа до пациентски досиета от всеки лекуващ лекар и възможността за дистанционно лечение.

Другият аспект на електронното здравеопазване включва въвеждането на електронна рецепта, чрез която да се улесни достъпа до лекарства, а също така и да се проследи как се харчат обществените средства и какво изписват лекарите. Въвеждането на подобна рецепта и изписването на медикамента по INN (международно непатентно наименование) ще даде възможност на магистрите-фармацевти реално да практикуват своята професия, като им осигури възможността да предложат всички лекарства от това непатентно наименование. Имаме подобен пример във Франция – фармацевтът получава INN от рецептата и предоставя възможност на пациента да избере своя медикамент съгласно икономическите му и маркови предпочитания.

Преодоляване на регионалните дисбаланси:

Проблемът с регионалните дисбаланси е исторически. Преди 1989 г. лекарите/зъболекарите са били назначавани в определени региони и общини на база на нуждите на местното население. За самите лекари това е представлявало както плюс в аспект на обучение, така и минус по отношение на това какво иска да прави специалиста и дали желае да бъде „заточен“. След 1989 г. наблюдаваме движения на големи маси от хора и обезлюдяване на определени региони в следствие на лошо ръководената командна икономика през социализма, създаваща фалшиви стимули за пребиваване на дадена територия. Резултатът е увеличена урбанизация и регионални диспропорции.

След като Върховния административен съд (ВАС) отмени Националната здравна карта ситуацията по отношение на дисбалансите остава същата. Самата здравна карта като централизираща здравните услуги е грешен ход за решаване на проблема с липсата на здравни услуги в определени региони, понеже цели командно да определя къде и какви здравни услуги да могат да се предлагат на населението. Липсата на услуги говори за това, че медиците нямат интерес от това да ходят в определен регион, поради различни фактори. Вместо да се създава негативен стимул е по-добре да бъдат предложени позитивни такива като данъчни облекчения, административна подкрепа за стартиране на практика, както възможности за дистанционна специализация.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!