През последните две десетилетия на всяко правителство се възлагаха надежди за „възраждане“на икономиката, за просперитет и социална справедливост. Винаги обаче само около шест месеца след идването им на власт ентусиазмът изчезваше, а скандалите и обвиненията в корупция, реваншизъм и икономически клиентелизъм вземаха връх. Може би настоящото правителство прави изключение.

Пет години след началото на Голямата рецесия може да си направим равносметката, че така бленуваното икономическовъзстановяване на световната икономика липсва.

Кой иска комунизъм? Никой, разбира се, всеки иска свобода… и ако може социална държава. Това звучи също толкова парадоксално, колкото и разсъжденията за Ахил и Костенурката.

Кой иска комунизъм? Никой, разбира се, всеки иска свобода… и ако може социална държава. Това звучи също толкова парадоксално, колкото и разсъжденията за Ахил и Костенурката.

През изминалия месец разгледахме производителността на труда в България като един от основните проблеми, възпрепятстващи достигането на т.нар. „европейски стандарти“ на живот (линк). Време е да проследим и причините за липсата на достатъчен растеж в това направление.

Лично аз ще запомня поредния скандал в правителството „Орешарски“ с необмислените и неадекватни действия на министър Клисарова. С коментарите си тя остави впечатлението, че в четвъртък защити проект, с чието съдържание е абсолютно незапозната. Логично е, при тези обстоятелства, да повдигна въпроса: Четете ли преди да говорите, госпожо министър?

Скандиранията на протестиращите по улиците, „Червени боклуци“, едва ли се нрави на някои от членовете на БСП. Едва ли дори част от тях се асоциира с онези членове на партията, заради които самият лозунг беше създаден в началото на 90-те. Именно оскърбените симпатизанти на БСП се вдигнаха на бунт против …

За либерално мислещия човек протестите срещу кабинета Орешарски могат да бъдат повод за (доста) предпазлив оптимизъм. Хубавото на крайно наглите политически действия е, че успяват с един гротескен пример да онагледят за абсолютно всички същността на държавата много по-добре от безброй статии и книги по въпроса.

Преди известно време Калин Миков коментира, че информирани критици на либертарианството на практика липсват. За съжаление и доктор Светослав Салкин се проваля в опита си да запълни нишата. Както своите предшественицни, поредната атака срещу либертарианството не се отличава с информираност, камо ли с оригиналност.

Случилото се вчера в парламента е просто последствие от натрупването на подобни компромиси със свободата.  Хубавото този път е, че прекалиха. Достатъчно, за да предизвикат първия от много време принципен протест в България