Бушуващата в медийното пространство дискусия за ролята на пазара и държавата  е безспорно интересна тема. Тоталното игнориране на основни понятия и факти в нея е определено смущаващо.  Към разясняването им е насочена и тази статия. Кой е пръв? Човекът или обществото.

Какво се случи с демократичната идея, какво се случи със сините партии, какво се случи с идеята за индивидуална свобода? Нима всеки български гражданин реши, че свободата му е незначителна, ненужна и е готов да я жертва в името на „общото благо”?

През последните две десетилетия на всяко правителство се възлагаха надежди за „възраждане“на икономиката, за просперитет и социална справедливост. Винаги обаче само около шест месеца след идването им на власт ентусиазмът изчезваше, а скандалите и обвиненията в корупция, реваншизъм и икономически клиентелизъм вземаха връх. Може би настоящото правителство прави изключение.

Пет години след началото на Голямата рецесия може да си направим равносметката, че така бленуваното икономическовъзстановяване на световната икономика липсва.

Кой иска комунизъм? Никой, разбира се, всеки иска свобода… и ако може социална държава. Това звучи също толкова парадоксално, колкото и разсъжденията за Ахил и Костенурката.

Кой иска комунизъм? Никой, разбира се, всеки иска свобода… и ако може социална държава. Това звучи също толкова парадоксално, колкото и разсъжденията за Ахил и Костенурката.

През изминалия месец разгледахме производителността на труда в България като един от основните проблеми, възпрепятстващи достигането на т.нар. „европейски стандарти“ на живот (линк). Време е да проследим и причините за липсата на достатъчен растеж в това направление.

Лично аз ще запомня поредния скандал в правителството „Орешарски“ с необмислените и неадекватни действия на министър Клисарова. С коментарите си тя остави впечатлението, че в четвъртък защити проект, с чието съдържание е абсолютно незапозната. Логично е, при тези обстоятелства, да повдигна въпроса: Четете ли преди да говорите, госпожо министър?

Скандиранията на протестиращите по улиците, „Червени боклуци“, едва ли се нрави на някои от членовете на БСП. Едва ли дори част от тях се асоциира с онези членове на партията, заради които самият лозунг беше създаден в началото на 90-те. Именно оскърбените симпатизанти на БСП се вдигнаха на бунт против …