Опасенията от избухването на финансова криза в Китай отново излезнаха на преден план след като малко преди края на 2013 7-дневните лихвени проценти на междубанковия пазар скочиха на нива от над 10% за втори път през последните 6 месеца. В отговор на това, централната банка да се намеси, инжектирайки около …

С наближаването на края на мандата на Бен Бернанке като председател на Федералния резерв въпросът каква ще бъде бъдещата политика на централната банка става все по-належащ. Ще продължи ли Джанет Йелън, номинирана да замени Бернанке от президента Обама, настоящата разхлабена парична политика на Фед или можем да очакваме постепенно оттегляне …

С началото на Голямата Рецесия правителствата на държавите от Европейския съюз (ЕС) развързаха кесията и оставиха автоматичните стабилизатори да заработят, което очаквано разду техните бюджетни дефицити с надеждата, че растящите публични разходи ще накарат икономическият двигател отново да заработи. Но пречките пред растежа на повечето икономики от ЕС винаги са …

С планирания среден ръст от 4.1% на минималните осигурителни прагове през 2014, правителството ще нанесе поредния удар върху пазара на труда в България. Тази мярка, целяща да запълни дупките в бюджета, крие зад себе си много рискове и негативни последици, изразяващи се най-вече в намаляваща заетост, особено в по-бедните региони …

През последните няколко дена се наблюдават силни турбуленции на финансовите пазари в повечето от развиващите се страни в Азия. В Индия ситуацията започна да се сравнява с финансовата криза от 1991, докато в Индонезия се правят паралели с азиатската криза от 1997.

След като в първата част от серията статии за балонизираното възстановяване на световната икономика ви разказах как разхлабената парична политика на големите централни банки създава грешното впечатление, че някои от големите икономики вървят по пътя на възстановяването, във втората част ще се спра на един конкретен балон, който  успява да …

Пет години след началото на Голямата рецесия може да си направим равносметката, че така бленуваното икономическовъзстановяване на световната икономика липсва.

Голям отзвук в последните дни получи предполагаемата идея, турският (или майчиният) език да стане „задължителен” в държавните училища. Реплика от предизоборен митинг на Движението за права и свободи  беше използвана от двете партии антагонисти – съюзници (Атака и ДПС) за поредната серия от манипулации на чувствителните електорални групи, които ги …

Продължава серията от статии насочени към разясняването на често използвани макроикономически индикатори. В предишната обясних какво измерва брутният вътрешен продукт (БВП) и какви са неговите недостатъци. Идва ред на друг често използван макроикономически индикатор – индексът на потребителските цени (ИПЦ).

Добър индикатор ли е брутният вътрешен продукт за размера на икономиката? Измерва ли растежа? Какви са недостатъците му?