По-малко от седмица преди изборите, фактът, че за първи път в историята на българския парламентаризъм турското малцинство ще бъде представлявано от две различни политически формации е като че ли подценяван. Темата за етническите партии и анализирането на политиката през тази призма са табу заради законовите несъответствия между теория и практика …

Три са причините през този месец приоритетно да се следи политиката не другаде, а в медиите – със сигурност основен фокус на политиците е да бъдат нащрек какво говорят, как го казват и има ли около тях микрофон или камера в съответния момент.

Закономерно за кампания, настъпила в неловък момент и заварила играчите неподготвени,  партиите се разделиха на два лагера – едните се страхуват да обещават каквото и да е (наслушахме се на словоблудството: „Ние не обещаваме, ние предлагаме“), а другите обещават всичко и то по много.

Още преди референдумът за съдбата на ядрената енергетика  да е проведен се усеща, че той ще бъде запомнен не то толкова с резултата си, а със суетенето около провеждането му. Фокусът е изместен към неговата технология и непрекъснато изникващите процедурни и правни неуредици. Интересът не е към темата, а към …

Масовото одобрение и съпричастие към мистериозния „доносник“ стартира своеобразен кръстоносен поход срещу безобразията на политическия живот. 

През последните няколко седмици неколкократно станахме свидетели на натрапчивата инфантилност на българската политическа система. Става дума, разбира се, за решението на общинските съветници от ДПС в Кърджали да гласуват с „въздържал се“ по предложението за обявяване на ген. Васил Делов за почетен гражданин на града.

Една от най-ярките характеристики на общества в криза е непоносимостта им към миналото. Краят на прехода още не е дошъл.

Основните причини за липса на нормални канали за диалог, предшестващ приемането на закони и протестите срещу тях, се крият в структурата на политическата ни система и привичките на политическата ни класа.

Вторият кръг на гръцките избори тази година ще бъде запомнен по-скоро в качеството си на референдум „за или против Европа“, отколкото като реална демократична процедура за съставяне на парламент.

Гърция иска евро, но не иска евро-условия. Тази безизходица дефинира целия политически процес в Южната ни съседка като безкрайно и болезнено лавиране между народното и европейското недоволство.